Събуди се!

Любовта няма нито минало, нито бъдеще. Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък. Това усилва и осветява цялото творение. Научи се да изживяваш мига, тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен. Друга вечност няма.
http://www.kyokuten.net

...Аромат на жена, минала преди пет минути от тук....

...моралът не е „божието наказание за овцете", а онова, от което можем да черпим самоуважение...Илюзия и истина

Ниво на Разума

Западните мислители и Източните мислители. Всички те имат свое виждане за въпроса. Едните наблягат на осъзнаване на Его нивото и неговото приемане(запада), източните наблягат на неговото израстване или по точно надхвърляне, и неговото приемане.
Единствения начин да се справим с даден проблем, ситуация, наричайте го както искате, е пълното сливане с този проблем, ситуация. Ставайки проблема, разтваряйки се с него можем да изгубим осъзнатостта за този който наблюдава. Така нашите действия, решения ще бъдат непречупени от този, който ги наблюдава. Ще бъдем тези, които сме.
В това отношение и двете школи  си приличат. Те приемат съществуването на Его нивото, което само по себе си доказва съществуването му. От друга страна, това доказва и съществуването и на Екзистенциалното ниво. Защото едното не може да осъзнае, разпознае себе си без съществуването на другото и обратно. Без да се пречупи, съизмери, слее с другото и по този начин да се самоопредели. Точно тук лежи Нивото на Разума.
   Където осъзнаваме, че ТО съществува благодарение на тези две нива. Те са неговия вътрешен и външен баланс. Те са негови проявления, по които ние да прочетем и осъзнаем неговото съществуване. Което автоматично означава, че това е и едно вглеждане на Разума в себе си. Виждайки се чрез нашето осъзнаване или неосъзнаване за него. Всичко и нищо е неговото проявление. Затваряйки вечния цикъл на съществуване и несъществуване. Бидейки и не бидейки едновременно. В един постоянен цикъл, чрез който то е.
   Всичко около нас, както и самите нас е доказателство на неговата единност. Разума вибрира чрез живота. Извирайки от себе си, от едното се разпръсква във всичките си форми, за да се върне отново към самото себе си. Доказателствата за това са навсякъде около нас. Просто трябва да ги видим. Да отворим очите си.
   Бидейки само в едното ниво, само по себе си едновременно е преживяване и на другите нива. Екзистенциалното и Нивото на Разума. Буда. Бог. Това може би ще ни даде отговор на въпроса: какъв е смисъла но живота?
   Смисъла е, че няма смисъл. Живота е просто живота. Натоварен със смисъл и в същото време без да носи със себе си смисъл. Той е всичко и нищо. И живота и смъртта. И щастието и нещастието. И Ти и Аз. Той просто е такъв. Това е неговия закон. Това е неговата енергия. Многообразие в единството и единство в многообразието. Пълен в празнотата си и празен в пълнотата. В един непрекъснат баланс, следвайки своя цикъл.
   Повечето хора заставайки на прага на празнотата на разума, толкова са смаяни, изумени, шокирани от неговата простота, че те се сковават и отказват да преминат този праг. Тази порта. Да видят, че тази празнота е такава единствено заради възприятието за многообразие. Да се върнат към себе си. Към многото, към всичко. До толкова да се слеят с този цикъл, че да забравят за него. Да го осъзнаят като един процес отвъд тази дуализъм. Осъзнавайки единството, чрез многообразието, да осъзнаем многообразието от позицията на единството. Сливайки се с вечната хармония. Също както безкрайните стълби.
   В този момент ще се събудим, за да можем да се потопим отново. За да можем да тръгнем по обратния път към себе си. Следвайки неговия ритъм и бидейки в хармония с него. Ритъм в ритъма. Вибрация във вибрацията. Енергия в енергията. Всичко в нищо...

Детското щастие-толкова крехко и толкова истинско, неподправено и чисто. Всеки от нас го е изпитвал.

Или поне така изглежда... Ако вникнем по-дълбоко и се опитаме да открием същността на това щастие, ще видим че то е измамно. Или по-скоро не е толкова чисто, колкото си мислим че е то като преживяване...
Подсъзнателно, ние се чувстваме сигурни и защитени от средата, обкръжението и вниманието на хората около нас(на това ниво, родителите). Отново на подсъзнателно ниво, ние изпитваме страх да не изгубим тази сигурност. Чувството на защитеност...
Сблъскваме се с един от основните дуализми в най-изчистения му вид: живот и смърт.
Страхът от загубата на нещо, което ни дава сигурност и безгрижие, ни кара да осъзнаем това щастие. Да го преживяваме и да сме привързани към него...
Това е щастие на привързаността и по тази причина то не е истинското ЩАСТИЕ...!

С това, не омаловажавам чистия начин, по който възприемаме света около нас. Ненатоварен със символи и определения. Нещата са просто неща...

Шум от стъпки.
Есенни листа.
Пътека в гората.
Оранжево.

Те ми зададоха въпрос: Добре ли си, искаш ли да те изпратиме?
Аз си мислех-ти луди ли сте? Да ми отнемете най-истинското преживяване! Да бъда живота около мен! Да бъда преживяването и преживяваното едновременно...

345+621=1...
37+23=1...
1+1=1...
1=0 както 0=1
1+1=1...
37+23=1...
345+621=1...

We are none of us alone.
Even as we exhale, it is inhaled by others.
The light that shines upon me, shines upon my neighbor as well.
In this way, everything is connected to everything else.
In this way, I am connected to my friend even as I am connected to my enemy.
In this way,there is no difference between me, and my friend.
In this way, there is no difference between me, and my enemy.
We are none of us alone.

Един от начините да се докоснем до реалността е изобразителното изкуство. То ни дава бегла представа за Реалността. И ние напълно погрешно приемаме заобикалящия ни свят, като Абсолютната Реалност. Ние живеем в свят на дуализми...
Когато творя, изпитвам нещо различно. Докосвам се до Реалноста... Светът на дуализмите престава да съществува. Понятия, като 10 минути, 1 час, тук, там, горе, долу, черно и бяло не съществуват. Отделям се за миг от тази обвивка, през която въприемаме Реалността...

Ако думите са отражение на действителността в огледалото на илюзиите, това е може би една от причините, ние хората, да имаме проблем в общуването помежду си. Който знае, не говори. Който говори, не знае....
Това което наистина се опитваме да кажем помежду си е изкривено в огледалото. То не може да бъде непречупено... И не може да бъде ние в сегашния момент...

Падни нагоре....