"12.09.1991 23:19"

  "Днес никакви коне. Чувствам се странно нормален. Знам защо Хемингуей е имал нужда да ходи на борби с бикове. Те са го връщали към реалността, напомняли са му къде се намира и какво става. Понякога забравяме, докато плащаме газта, когато сменяме маслото и прочие. Повечето хора не са готови за смъртта, нито за своята, нито за чуждата. Тя ги шокира, ужасява ги. Страшно ги изненадва. По дяволите, изобщо не би трябвало да я има. Аз нося смъртта в левия си джоб. Понякога я изваждам и й говоря: "Здрасти, бейби, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те чакам."
  В смъртта няма нищо трагично, както няма нищо трагично в растежа на едно цвете. Трагичното не е смъртта, а животът, който хората живеят или не изживяват до смъртта си. Те не ценят живота си, пикаят на собствения си живот. Направо го осират. Тъпаци. Мислят само за шибане, за филми, за пари, за семействата си, за шибане. Главите им са пълни с бръмбари. Приемат Бог, без да се замислят; приемат света, без да се замислят. Скоро забравят да мислят, оставят други да мислят вместо тях. Главите им са пълни с бръмбари. Хората са грозни, говорят грозно, ходят грозно. Пусни им великата музика на вековете и няма да я чуят. Смъртта на повечето хора е една фалшификация. Вече не е останало какво да умре...."

ЧАРЛС БУКОВСКИ