Любов във време на криза

    Има нещо красиво в смъртта! Кара те да потреперваш приятно, докато пишеш или говориш за нея. Кръвта ти се изпарява незнайно къде. Остава само приятна студенина. Всички понятия остават абстрактна редица от гласни и съгласни. Редуващи се в ритъма на Ин и Ян.
    Къв Ин, кви Ян! Криза е! Хората нема кво да ядат, ти за кви беха теа ми говориш. Пийване да има, авантичка! Сещаш се. Пък и малкия, ако облаже.... Все пак един живот живеем, мама му стара....
    Любов във време на криза. Иронично. С кризата и любовта стана дефицитна. Не се среща под път и над път. Камо ли пък и от онази, вечната. Вечността не е физика. Нашата любов е измерима. В месеци, грамове, часове, дни, милиграми, секунди, оргазми... Имате ли новия брой на "Любов"? Цялата ни цивилизация е в криза. От как сме се появили, сме се засилили на там, докъдето са стигнали тези преди нас. Галопираме даже. Тъпото е, че дори не сме на тяхното ниво. Играем си с модерни играчки, играем различни ролички всеки ден. И се надсмиваме от пиедестала на нашето собствено слабоумие. Вдигам чаша ром за поздрав! И отпивам...
    В смъртта има ли чувства? Дали може да обича? Аз бих танцувал с нея. За последно. Бих оставил част от мен, за спомен... Колко убедено говоря, че е жена. Ще ти се! Дали е жена? А жените, дали си представят, че смъртта е мъж? Ще ти се? Дали се влюбва? Дали флиртува? Ти как мислиш? Надявам се да е красива. Трябва да е красива! Ще е твърде гадно, последното нещо което видиш, да е някоя стара вещица. Човек трябва да си отиде в покой. А тази гледка, определено, все още не предизвиква чувство на покой у мен. Прав е бил стария Буковски, лека му пръст, че повечето хора не са готови за смъртта. Нито за своята собствена, нито за чуждата. Добре, че не е жив в момента. Оттървал се е на време, копеленцето му. Брилянтен дори в смъртта си...
    За последен път видях големите й, тъжни очи. Тя затвори вратата след себе си....