Translater

Oct 27, 2011

Любов във време на криза

    Има нещо красиво в смъртта! Кара те да потреперваш приятно, докато пишеш или говориш за нея. Кръвта ти се изпарява незнайно къде. Остава само приятна студенина. Всички понятия остават абстрактна редица от гласни и съгласни. Редуващи се в ритъма на Ин и Ян.
    Къв Ин, кви Ян! Криза е! Хората нема кво да ядат, ти за кви беха теа ми говориш. Пийване да има, авантичка! Сещаш се. Пък и малкия, ако облаже.... Все пак един живот живеем, мама му стара....
    Любов във време на криза. Иронично. С кризата и любовта стана дефицитна. Не се среща под път и над път. Камо ли пък и от онази, вечната. Вечността не е физика. Нашата любов е измерима. В месеци, грамове, часове, дни, милиграми, секунди, оргазми... Имате ли новия брой на "Любов"? Цялата ни цивилизация е в криза. От как сме се появили, сме се засилили на там, докъдето са стигнали тези преди нас. Галопираме даже. Тъпото е, че дори не сме на тяхното ниво. Играем си с модерни играчки, играем различни ролички всеки ден. И се надсмиваме от пиедестала на нашето собствено слабоумие. Вдигам чаша ром за поздрав! И отпивам...
    В смъртта има ли чувства? Дали може да обича? Аз бих танцувал с нея. За последно. Бих оставил част от мен, за спомен... Колко убедено говоря, че е жена. Ще ти се! Дали е жена? А жените, дали си представят, че смъртта е мъж? Ще ти се? Дали се влюбва? Дали флиртува? Ти как мислиш? Надявам се да е красива. Трябва да е красива! Ще е твърде гадно, последното нещо което видиш, да е някоя стара вещица. Човек трябва да си отиде в покой. А тази гледка, определено, все още не предизвиква чувство на покой у мен. Прав е бил стария Буковски, лека му пръст, че повечето хора не са готови за смъртта. Нито за своята собствена, нито за чуждата. Добре, че не е жив в момента. Оттървал се е на време, копеленцето му. Брилянтен дори в смъртта си...
    За последен път видях големите й, тъжни очи. Тя затвори вратата след себе си....

Oct 26, 2011

Спря да пращаш поеми
Спря да ме гледаш тръпнеща
Спря да ме чукаш жадуваща
Спря... не остана нищо за спиране...
-"Не Веси, мерси..."
Любовта си нахлузи розови гащички
Любовта като кучка замина
Презерватива на кура ми, увиснал
Изпразен като нея

Sep 12, 2011

"12.09.1991 23:19"

  "Днес никакви коне. Чувствам се странно нормален. Знам защо Хемингуей е имал нужда да ходи на борби с бикове. Те са го връщали към реалността, напомняли са му къде се намира и какво става. Понякога забравяме, докато плащаме газта, когато сменяме маслото и прочие. Повечето хора не са готови за смъртта, нито за своята, нито за чуждата. Тя ги шокира, ужасява ги. Страшно ги изненадва. По дяволите, изобщо не би трябвало да я има. Аз нося смъртта в левия си джоб. Понякога я изваждам и й говоря: "Здрасти, бейби, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те чакам."
  В смъртта няма нищо трагично, както няма нищо трагично в растежа на едно цвете. Трагичното не е смъртта, а животът, който хората живеят или не изживяват до смъртта си. Те не ценят живота си, пикаят на собствения си живот. Направо го осират. Тъпаци. Мислят само за шибане, за филми, за пари, за семействата си, за шибане. Главите им са пълни с бръмбари. Приемат Бог, без да се замислят; приемат света, без да се замислят. Скоро забравят да мислят, оставят други да мислят вместо тях. Главите им са пълни с бръмбари. Хората са грозни, говорят грозно, ходят грозно. Пусни им великата музика на вековете и няма да я чуят. Смъртта на повечето хора е една фалшификация. Вече не е останало какво да умре...."

ЧАРЛС БУКОВСКИ

May 11, 2011

Няма значение на колко места си бил, къде си пътувал!
Ако не се разходиш до най-отдалечните места на съзнанието си, не изследваш най-тъмните му кътчета, не надникнеш в най-големите си страхове - нищо не си видял!

Apr 11, 2011

...из "Интегрална психология", Кен Уилбър

....изглежда, че ние сме неразделна част от единно и всеобхватно еволюционно течение, което е Дух, в действителност формата и методът на сътворението на Духа. Същите потоци, които протичат в човешката ни кръв, протичат и през вихрещи се галактики и колосални слънчеви системи, разбиват се в огромни океани и препускат през космоса, движат най-мощните планини и нравствените ни стремежи - едно и също течение се движи през Всичко и ръководи целия Космос във всеки негов непреходен жест, удивително морфогенично поле, което тегли, бута и притиска и отказва да се предаде, докато не си спомните кои и какво сте и че сте доведени до това осъзнаване от едно-единствено течение и всепроникваща Любов и тук "осъществяването настъпи с искрица светлина, а енергията разочарова благородната фантазия, но сега волята и желанията ми се раздвижиха като равномерно въртящо се колело от Любовта, която движи слънцето и другите звезди"....

Apr 6, 2011

С мъдростта на безброй лета
вдишвам свойта младост
Вълна безпътна, вятъра я гони
Безброй морета минах
Галактики ме приютиха
Блещукащи очи те търсят
всяка нощ
Самотен остров
изпълнен със живот
Пристигам у дома
Скала гранитна, тежка, плътна
Разбивам се на хиляди звезди
Жаден да ме събереш във шепи
Скалата пази
Пропивам се във пясъка при другите вълни
Отливът ме дърпа...

With countless summers wisdom
Inhaling my youth
Dissoluted wave, wind chasing it
I passed countless seas
Galaxies had rested me
Shimmering eyes looking for you
every night
Island desolated
full of life
Arriving home
Granite rock, heavy, dense
Breaks me down in thousands stars
Eager to collect me in your handfuls
The Rock protects
Soak me up the sand where other waves are
Tide pulls me back...

Mar 29, 2011

LIGHT, COLOR, AND SOUND

 LIGHT, COLOR, AND SOUND

Light is all around you.  You experience its presence as brightness and its absence as darkness; two extremes of the central reality, light.  Spiritually-speaking, its presence moves you towards en-light-enment and helps you integrate the four tasks into your heart, mind, and body.  Its absence keeps these mysteries beyond the veil of your consciousness.

You interact daily with the basic energies of light and experience your most intimate relationship with light through color. You see light and color in the 'visible' range of the electromagnetic spectrum, a very small portion of the total spectrum.  Generally, you are able to see color in the range of 400 nm to 700 nm (nanometers = billionths of a meter).

The 17th century British scientist and adept, Sir Isaac Newton, found that white light, when passed through a prism, splits into the seven pure colors of the rainbow.  These basic seven colors (red, orange, yellow, green, blue, indigo, and violet) gradually blend into each other to form twelve.  For purposes of this website, I use purple and violet interchangeably.  To be more precise, violet is a spectral color; purple is not.  Purple exists only as a combination of colors and would be found on the color wheel between violet and red.  Newton’s spectrum/line of seven pure colors can be formed into a circle which you recognize as the color wheel.  If you extended the color wheel out even further, you could create 24, 48, or more color variations; however, we will stop with 12. 

The twelve colors of a traditional color wheel contain three primary colors (blue, yellow, red) which mix together to form three secondary colors: orange (an equal mix of red and yellow, violet (an equal mix of red and blue), green (an equal mix of blue and yellow).  Interestingly, the new secondary colors are the opposites of the primary colors:  orange/blue, violet/yellow, and red/green.  The colors now total six (3 primary and 3 secondary) which blend to form six additional colors, for a total of twelve.  The last six are called tertiary colors:  red-orange, yellow-orange, yellow-green, blue-green, blue-violet, and red-violet. 

The Wheel of Life is an archetypal shape which has the potential to illustrate limitless cycles because it contains all forms of life.  Below is a color wheel which corresponds with the astrological progression of a full cycle of the Wheel of Life.  Beginning with blue-violet, to the right of north, corresponding with Capricorn and the Festival of Birth/Rebirth, the Wheel completes a full clockwise evolutionary cycle with Sagittarius/blue.

The color wheel below illustrates how the three primary colors evolve to form six and blend again to form twelve.  You can see the model which guided my inspiration for this wheel at www.theakademe.com. 

Perhaps you can recognize, from my very rudimentary explanation, a relationship between light and color; however, is there also a relationship between light, color, and sound?  Some of the greatest minds of all times, from Pythagoras to Sir Isaac Newton, have pondered this question.  Pythagoras connected the seven known planets with what he called the “music of the spheres”.  He used music for healing purposes as well as for exciting or soothing the emotions.

Scientifically, light behaves in a similar manner to sound in that both can be measured by wave length and intensity.  For instance, colors have wavelengths; in the visible spectrum, violet is the shortest wavelength and red is the longest.

There seems to be an intuitive connection between color and sound which is expressed through the number seven.  As you read above, Newton discovered that there are seven pure colors which, when refracted through a prism, form a rainbow of color.  Also, there are seven primary energy centers in the body.  Many early instruments had seven strings which corresponded with the human body and the planets.  The Egyptians also held their sacred songs to seven primary sounds, refusing any others to be heard in their temples.  On the modern-day piano, you will find both the seven and the twelve; the seven are the white keys in an octave and the twelve are the white plus the black keys.

The Western Mystery tradition assigns the twelve colors to the notes in an octave in this way (see the above graph):

Red = C    Red-Orange = C#    Orange = D    Orange-Yellow = D#    Yellow = E
Yellow-Green = F    Green = F#    Blue-Green = G    Blue = G#    Blue-Violet = A
Violet = A#    Red=Violet = B (the last note before beginning a new octave at C)

If you stop to think about it, color is a part of every aspect of your daily life; you wear it, eat it, and see it.  You also interact daily with the energies of sound; through human voices, animal sounds, and music, to name a few.  Now, perhaps you can also think of yourself as “hearing” color/light.  These sounds and vibrations form a universal harmony of which we humans are a part.

All matter is energy vibrating at certain frequencies; in fact, the human body is composed of light and color vibrating at different frequencies.  The body contains approximately 60 billion light energy cells which communicate by passing light energy along the body’s communication highways, the meridians.  You might think of your physical body as an instrument which sometimes needs tuning to maintain its proper color and sound qualities.  Indeed, the physical body is a sacred temple, filled with color, light, and sound, constantly longing to be in tune with the “music of the spheres”.    

The basic principle which underlies the benefit to a human being of working with the energies of light, sound, and color is sympathetic resonance.  Attuning your vibration with their specific frequencies supports balance, well-being, and ease.  Have you ever noticed that certain music lifts your spirits and causes you to experience certain feelings, just as certain colors do?  


source:
http://www.thepurpletent.us/light_color_sound.html

Mar 24, 2011

Тялото умира
Животът знае...
Глад за любов.
Омраза родена в болест
Тялото знае, животът умира...

Jan 28, 2011

В продължение на хилядолетия църквата и науката градят Вавилонската кула на нашата цивилизация. Квантовата физика току що взриви основите на кулата.
Импулса е по-силен от бетона. Въпрос на време е кулата да се срути.
Опитното зайче е изследовател.

Jan 18, 2011

Изгубих усещане кой съм.
Сега мога да бъда всеки...

Jan 17, 2011

Звярът в клетка.
Тя отвори вратата.
Трябваше да избяга.
Изяде я...

Jan 15, 2011

Реалността е нещо повече от линейна последователност от разпознаваеми символи.
Звънец на врата.
Очакване на звън.
Тъмнина...
Тишина...
Чуй Очакването...

Jan 9, 2011

Гривната се скъса.... С нея всичко останало...
Миризма на алкохол, цигари и трева се е пропила в кожата ми. Усещам я във всяка клетка, пропита, тежка. Щипе, люти, омайва...Всяко усещане е пропито от нея. Филтрирано старателно. Животът смърди чрез мен. Различен, непредсказуем и естествен.

Dec 13, 2010

Събуди се!

Любовта няма нито минало, нито бъдеще. Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък. Това усилва и осветява цялото творение. Научи се да изживяваш мига, тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен. Друга вечност няма.
http://www.kyokuten.net

Dec 9, 2010

...Аромат на жена, минала преди пет минути от тук....

Dec 6, 2010

...моралът не е „божието наказание за овцете", а онова, от което можем да черпим самоуважение...Илюзия и истина

Nov 27, 2010

Ниво на Разума

Западните мислители и Източните мислители. Всички те имат свое виждане за въпроса. Едните наблягат на осъзнаване на Его нивото и неговото приемане(запада), източните наблягат на неговото израстване или по точно надхвърляне, и неговото приемане.
Единствения начин да се справим с даден проблем, ситуация, наричайте го както искате, е пълното сливане с този проблем, ситуация. Ставайки проблема, разтваряйки се с него можем да изгубим осъзнатостта за този който наблюдава. Така нашите действия, решения ще бъдат непречупени от този, който ги наблюдава. Ще бъдем тези, които сме.
В това отношение и двете школи  си приличат. Те приемат съществуването на Его нивото, което само по себе си доказва съществуването му. От друга страна, това доказва и съществуването и на Екзистенциалното ниво. Защото едното не може да осъзнае, разпознае себе си без съществуването на другото и обратно. Без да се пречупи, съизмери, слее с другото и по този начин да се самоопредели. Точно тук лежи Нивото на Разума.
   Където осъзнаваме, че ТО съществува благодарение на тези две нива. Те са неговия вътрешен и външен баланс. Те са негови проявления, по които ние да прочетем и осъзнаем неговото съществуване. Което автоматично означава, че това е и едно вглеждане на Разума в себе си. Виждайки се чрез нашето осъзнаване или неосъзнаване за него. Всичко и нищо е неговото проявление. Затваряйки вечния цикъл на съществуване и несъществуване. Бидейки и не бидейки едновременно. В един постоянен цикъл, чрез който то е.
   Всичко около нас, както и самите нас е доказателство на неговата единност. Разума вибрира чрез живота. Извирайки от себе си, от едното се разпръсква във всичките си форми, за да се върне отново към самото себе си. Доказателствата за това са навсякъде около нас. Просто трябва да ги видим. Да отворим очите си.
   Бидейки само в едното ниво, само по себе си едновременно е преживяване и на другите нива. Екзистенциалното и Нивото на Разума. Буда. Бог. Това може би ще ни даде отговор на въпроса: какъв е смисъла но живота?
   Смисъла е, че няма смисъл. Живота е просто живота. Натоварен със смисъл и в същото време без да носи със себе си смисъл. Той е всичко и нищо. И живота и смъртта. И щастието и нещастието. И Ти и Аз. Той просто е такъв. Това е неговия закон. Това е неговата енергия. Многообразие в единството и единство в многообразието. Пълен в празнотата си и празен в пълнотата. В един непрекъснат баланс, следвайки своя цикъл.
   Повечето хора заставайки на прага на празнотата на разума, толкова са смаяни, изумени, шокирани от неговата простота, че те се сковават и отказват да преминат този праг. Тази порта. Да видят, че тази празнота е такава единствено заради възприятието за многообразие. Да се върнат към себе си. Към многото, към всичко. До толкова да се слеят с този цикъл, че да забравят за него. Да го осъзнаят като един процес отвъд тази дуализъм. Осъзнавайки единството, чрез многообразието, да осъзнаем многообразието от позицията на единството. Сливайки се с вечната хармония. Също както безкрайните стълби.
   В този момент ще се събудим, за да можем да се потопим отново. За да можем да тръгнем по обратния път към себе си. Следвайки неговия ритъм и бидейки в хармония с него. Ритъм в ритъма. Вибрация във вибрацията. Енергия в енергията. Всичко в нищо...

Nov 19, 2010

Детското щастие-толкова крехко и толкова истинско, неподправено и чисто. Всеки от нас го е изпитвал.

Или поне така изглежда... Ако вникнем по-дълбоко и се опитаме да открием същността на това щастие, ще видим че то е измамно. Или по-скоро не е толкова чисто, колкото си мислим че е то като преживяване...
Подсъзнателно, ние се чувстваме сигурни и защитени от средата, обкръжението и вниманието на хората около нас(на това ниво, родителите). Отново на подсъзнателно ниво, ние изпитваме страх да не изгубим тази сигурност. Чувството на защитеност...
Сблъскваме се с един от основните дуализми в най-изчистения му вид: живот и смърт.
Страхът от загубата на нещо, което ни дава сигурност и безгрижие, ни кара да осъзнаем това щастие. Да го преживяваме и да сме привързани към него...
Това е щастие на привързаността и по тази причина то не е истинското ЩАСТИЕ...!

С това, не омаловажавам чистия начин, по който възприемаме света около нас. Ненатоварен със символи и определения. Нещата са просто неща...

Oct 23, 2010

Шум от стъпки.
Есенни листа.
Пътека в гората.
Оранжево.

Sep 15, 2010

Те ми зададоха въпрос: Добре ли си, искаш ли да те изпратиме?
Аз си мислех-ти луди ли сте? Да ми отнемете най-истинското преживяване! Да бъда живота около мен! Да бъда преживяването и преживяваното едновременно...

Sep 12, 2010

345+621=1...
37+23=1...
1+1=1...
1=0 както 0=1
1+1=1...
37+23=1...
345+621=1...

Aug 29, 2010

We are none of us alone.
Even as we exhale, it is inhaled by others.
The light that shines upon me, shines upon my neighbor as well.
In this way, everything is connected to everything else.
In this way, I am connected to my friend even as I am connected to my enemy.
In this way,there is no difference between me, and my friend.
In this way, there is no difference between me, and my enemy.
We are none of us alone.

Jun 29, 2010

Един от начините да се докоснем до реалността е изобразителното изкуство. То ни дава бегла представа за Реалността. И ние напълно погрешно приемаме заобикалящия ни свят, като Абсолютната Реалност. Ние живеем в свят на дуализми...
Когато творя, изпитвам нещо различно. Докосвам се до Реалноста... Светът на дуализмите престава да съществува. Понятия, като 10 минути, 1 час, тук, там, горе, долу, черно и бяло не съществуват. Отделям се за миг от тази обвивка, през която въприемаме Реалността...
Ако думите са отражение на действителността в огледалото на илюзиите, това е може би една от причините, ние хората, да имаме проблем в общуването помежду си. Който знае, не говори. Който говори, не знае....
Това което наистина се опитваме да кажем помежду си е изкривено в огледалото. То не може да бъде непречупено... И не може да бъде ние в сегашния момент...