Ниво на Разума

Западните мислители и Източните мислители. Всички те имат свое виждане за въпроса. Едните наблягат на осъзнаване на Его нивото и неговото приемане(запада), източните наблягат на неговото израстване или по точно надхвърляне, и неговото приемане.
Единствения начин да се справим с даден проблем, ситуация, наричайте го както искате, е пълното сливане с този проблем, ситуация. Ставайки проблема, разтваряйки се с него можем да изгубим осъзнатостта за този който наблюдава. Така нашите действия, решения ще бъдат непречупени от този, който ги наблюдава. Ще бъдем тези, които сме.
В това отношение и двете школи  си приличат. Те приемат съществуването на Его нивото, което само по себе си доказва съществуването му. От друга страна, това доказва и съществуването и на Екзистенциалното ниво. Защото едното не може да осъзнае, разпознае себе си без съществуването на другото и обратно. Без да се пречупи, съизмери, слее с другото и по този начин да се самоопредели. Точно тук лежи Нивото на Разума.
   Където осъзнаваме, че ТО съществува благодарение на тези две нива. Те са неговия вътрешен и външен баланс. Те са негови проявления, по които ние да прочетем и осъзнаем неговото съществуване. Което автоматично означава, че това е и едно вглеждане на Разума в себе си. Виждайки се чрез нашето осъзнаване или неосъзнаване за него. Всичко и нищо е неговото проявление. Затваряйки вечния цикъл на съществуване и несъществуване. Бидейки и не бидейки едновременно. В един постоянен цикъл, чрез който то е.
   Всичко около нас, както и самите нас е доказателство на неговата единност. Разума вибрира чрез живота. Извирайки от себе си, от едното се разпръсква във всичките си форми, за да се върне отново към самото себе си. Доказателствата за това са навсякъде около нас. Просто трябва да ги видим. Да отворим очите си.
   Бидейки само в едното ниво, само по себе си едновременно е преживяване и на другите нива. Екзистенциалното и Нивото на Разума. Буда. Бог. Това може би ще ни даде отговор на въпроса: какъв е смисъла но живота?
   Смисъла е, че няма смисъл. Живота е просто живота. Натоварен със смисъл и в същото време без да носи със себе си смисъл. Той е всичко и нищо. И живота и смъртта. И щастието и нещастието. И Ти и Аз. Той просто е такъв. Това е неговия закон. Това е неговата енергия. Многообразие в единството и единство в многообразието. Пълен в празнотата си и празен в пълнотата. В един непрекъснат баланс, следвайки своя цикъл.
   Повечето хора заставайки на прага на празнотата на разума, толкова са смаяни, изумени, шокирани от неговата простота, че те се сковават и отказват да преминат този праг. Тази порта. Да видят, че тази празнота е такава единствено заради възприятието за многообразие. Да се върнат към себе си. Към многото, към всичко. До толкова да се слеят с този цикъл, че да забравят за него. Да го осъзнаят като един процес отвъд тази дуализъм. Осъзнавайки единството, чрез многообразието, да осъзнаем многообразието от позицията на единството. Сливайки се с вечната хармония. Също както безкрайните стълби.
   В този момент ще се събудим, за да можем да се потопим отново. За да можем да тръгнем по обратния път към себе си. Следвайки неговия ритъм и бидейки в хармония с него. Ритъм в ритъма. Вибрация във вибрацията. Енергия в енергията. Всичко в нищо...