Детското щастие-толкова крехко и толкова истинско, неподправено и чисто. Всеки от нас го е изпитвал.

Или поне така изглежда... Ако вникнем по-дълбоко и се опитаме да открием същността на това щастие, ще видим че то е измамно. Или по-скоро не е толкова чисто, колкото си мислим че е то като преживяване...
Подсъзнателно, ние се чувстваме сигурни и защитени от средата, обкръжението и вниманието на хората около нас(на това ниво, родителите). Отново на подсъзнателно ниво, ние изпитваме страх да не изгубим тази сигурност. Чувството на защитеност...
Сблъскваме се с един от основните дуализми в най-изчистения му вид: живот и смърт.
Страхът от загубата на нещо, което ни дава сигурност и безгрижие, ни кара да осъзнаем това щастие. Да го преживяваме и да сме привързани към него...
Това е щастие на привързаността и по тази причина то не е истинското ЩАСТИЕ...!

С това, не омаловажавам чистия начин, по който възприемаме света около нас. Ненатоварен със символи и определения. Нещата са просто неща...